Блог
Наричане: древният български ритуал на словесната магия
Какво е наричането? Старият български ритуал да изречеш желание във вода, хляб и хора – откъде идва, как се прави и защо винаги завършва по един и същи начин.
В България думите никога не са били просто думи. Баба, надвесена над новородено, стопанин, който вдига питката на Бъдни вечер, момиче, което шепне над котле с вода на Еньовден – всички правят едно и също. Посаждат желание и чакат да поникне. Това е наричането.
Какво е наричане?
Наричането е старата българска практика да изречеш желание на глас – във вода, в храна, в предмет или направо на човек – с вярата, че изреченото има силата да се сбъдне. Това е народната магия в най-простия ѝ вид: без инструменти, които не са във всяка кухня, без думи, които трябва да купиш. Само намерение, глас и чисто сърце.
Глаголът „наричам“ значи „назовавам“, но и „отреждам“. Същият корен живее в „наречници“ – друго име на орисниците, трите, които според легендата идват на третата нощ след раждането и изричат съдбата на детето. За предците ни да назовеш нещо и да му отредиш съдбата са били много близки.
Наричане на 40-ия ден
У нас най-голямото наричане за детето – орисването – се прави на 40-ия ден след раждането.
На майката и детето се носят сладки храни – за сладък живот. Задължително се замесва питка, която се поставя над главата на майката с бебето – символ на връзката на новодошлото със силите отгоре и корените отдолу.
Две жени – по възможност неомъжени – разстилат бяла кърпа над главата на майката с детето. Те са много важни, защото са главните орисници на бебето. Над кърпата разчупват първите три парчета от питката:
- Първото се нарича на Света Богородица.
- Второто – на бебето.
- Третото – на майката, която веднага го изяжда, за да придобие силите на майчинството.
След това кърпата с парчето и трохите се завързва – нито стегнато, за да не е детето стиснато, нито слабо, за да не е лекомислено. Качва се някъде на високо (в повечето християнски домове там стои иконата на Света Богородица), за да достигне детето големи висини и много успехи.
Накрая всички си отчупват от питката, наричат нещо за детето и задължително я хапват с мед.
Откъде идва?
Наричането е по-старо от всеки календар. Израснало е от дохристиянски вярвания в силата на думата и после е живяло редом с християнските празници, затова днес го откриваме вплетено и в двете. Наричали са бабите над люлките, стопанинът на празничната трапеза, селските баячки над болните – и всеки, който е искал доброто на някого.
Кога се нарича?
Наричането няма нужда от специален ден – всеки може да го прави, по всяко време. Но някои мигове в годината го носят по-силно:
- Бъдни вечер – стопанинът вдига обредната пита и нарича здраве, берекет и пълна къща, преди да я разчупи.
- Нова година – децата сурвакат със сурвачка от дрян и наричат здрава и плодовита година. Същото правят и коледарите с гегите си, на които нанизват колачета – за плодородие.
- Еньовден – момите пускат пръстени в котле с мълчана вода, донесена без нито дума, а песните над нея наричат за кого ще се омъжат.
- Водици (5–7 януари) – големият празник на водата. Вярва се, че в нощта срещу 6 януари небето се отваря и всяко желание, изречено в този час, бива чуто. Мълчаната вода, донесена от извор без нито дума, е най-силна. Сутринта кръстът се хвърля в реката, а мъжете играят хоро в ледената вода – колкото по-студена е, толкова по-здрава ще е годината.
- Важните мигове в живота – раждане, прощъпулник, 7 години на момиче, възмъжаването на момчето, сватба, нов дом, смърт.
Често, щом думите бъдат изречени, на китката се връзва червен вълнен конец – за да остане наричането с човека, където и да отиде.
Как се прави?
- Знай, че думите ти са вълшебни. Наричането действа само ако го мислиш и вярваш наистина. Затова вярата е важна.
- Изречи желанието си в нещо или в някого. На предмет – да те пази и закриля. На човек – здраве, любов или каквото с чиста душа му пожелаваш. Водата и хлябът са най-старите носители.
- Винаги завършвай по един и същи начин: „Нека реченото ми да бъде сторено.“ Някои баби го казват още по-кратко: „Да бъде.“
Краят е важен. Той запечатва желанието, както затваряш писмо, преди да го изпратиш.
Здравецът: как наричането стига до всички
За наричането не ти трябва нищо освен гласа – но има един стар помощник, който можеш да добавиш. Изречи наричането над купа с вода, топни в нея китка здравец (Geranium macrorrhizum) и поръси с мократа китка хората около себе си. Където падне водата, там стига и наричането. Обикновено е за здраве – съвсем на място за растение, чието име идва от „здраве“. Една купа, една китка – и цялата стая е наречена наведнъж. Така можеш да поръсиш и дома си и да го осветиш. Всъщност на този принцип става и християнското освещаване – заключваш светите думи във водата, която ги помни и ги предава на телата. Здравецът обаче не е задължителен – ако нямаш, стигат водата и думите ти.
Защо е важно и днес
Казваме „успех“ по десет пъти на ден, без да мислим. Наричането иска обратното: едно желание, изречено бавно и наистина. Може би затова е оцеляло – напомня ни, че това, което си казваме, и начинът, по който го казваме, оформя това, което идва към нас.
Нашият постер „Наричане“
Превърнахме ритуала в постер: думата „наричане“, изписана на ръка със славянски калиграфски букви, върху старинна гравюра на здравец – растението, чието име идва от „здраве“ – а отдолу – как се извършва самият ритуал. Малко магия за стената ти.
Още балкански фолклор: Самодиви: дивите горски духове от българския фолклор
Мит за стената ти
