Самодиви: дивите горски духове от българския фолклор

Някъде в българските планини има поляна, на която тревата расте в съвършен кръг - по-тъмна, по-гъста, по-зелена от останалата. Възрастните ще ви кажат да не стъпвате вътре. Там са играли самодивите снощи.

Кои са самодивите?

Самодивите са женски духове на дивата природа в българския и балканския фолклор. В Западна България и Северна Македония ги наричат и самовили; най-близките им роднини са сръбско-хърватските вили и източнославянските русалки.

Името обикновено се чете като сама + дива - тези, които са диви сами по себе си, които не принадлежат на никоя къща и на никой мъж. Някои чуват в него и старославянското див - нещо между диво и божествено. И двете тълкувания пасват.

Те не са нито добри, нито зли. Те са гората, изворът и планината в човешки образ - красиви, свободни и безразлични към човешките правила.

Как изглежда самодивата?

Народните песни ги описват почти еднакво из целия регион:

• Млади и невъзможно красиви, с дълги пуснати коси - често златни - до земята.
• Облечени в бяло: тънки ризи, була и най-вече самодивски дрехи или наметало, в които е силата им. В някои песни имат крила.
• Яздят елени и ползват змии за юзди и камшици.
• Никога съвсем човешки - в някои села казвали, че под дългата дреха самодивата крие кози или магарешки крака.

Къде живеят?

Далеч от селата: по високите поляни, в дълбоките гори, пещерите, старите дървета и най-вече край изворите и кладенците. Из цяла България и днес има извори, поляни и върхове с имена като „Самодивски кладенец“ или „Самодивска поляна“. Пирин, Рила, Родопите и Странджа са пълни с такива истории.

Водата от самодивски извор можела да лекува - или да навреди. Зависело дали си поискал позволение.

Хорото, от което никой не се връща

Най-известната легенда е за самодивското хоро.

В лунни нощи, от полунощ до първи петли, самодивите се събират на поляните и играят затворено хоро. Тревата под краката им израства по-тъмна и в кръг - така хората разбирали къде са били.

Пътник, който види хорото, не може да откъсне поглед. Който се хване на него, бива изигран до смърт - умира, полудява или изчезва завинаги. Овчарите предупреждавали да не свирят твърде хубаво с кавала в планината: някоя самодива може да чуе и да поиска свирача за себе си.

Около този момент е изградена нашата тениска „Самодива“: седем фигури в ефирни була, уловени между танца и изчезването.

Откраднатата дреха: как се жени самодива

Другата голяма самодивска история е любовна - и предупреждение.

Млад мъж (в песните често Стоян) заварва самодиви да се къпят в планинско езеро. Дрехите им са на брега. Той скрива една. Когато другите отлитат, една самодива остава - без сила - и трябва да го последва и да му стане жена.

Живее с него години и му ражда деца. Но дрехата все още е скрита някъде в къщата. Един ден - обикновено на сватба или празник, когато я канят да играе - тя убеждава някого да ѝ я даде „само за едно хоро“. Облича я, издига се над хорото и изчезва. Някои песни казват, че се връща нощем да кърми детето си. Повечето - че не се връща никога.

Поуката е стара и проста:

Не можеш да притежаваш нещо диво. Можеш само да го вземеш назаем.

Лечителки, посестрими и закрилници на юнаци

Самодивите не са само опасни. Познават всяка билка в планината и за много народни лечители се казвало, че са учили занаята от тях - или че са били „взети“ от тях за известно време и са се върнали с дарба да лекуват.

В юнашките песни те са и посестрими на героите. Крали Марко има самодива посестрима, която го предупреждава и му помага, а според някои песни огромната си сила получил, като пил самодивско мляко като дете.

Русалската неделя: когато самодивите са най-силни

В народния календар седмицата след Петдесетница - Русалската неделя - принадлежала на самодивите (наричани тогава и русалии). Хората избягвали да работят на полето, да спят навън или да се къпят в реките. Който се разболеел през тази седмица, се смятал за „обран“ от тях.

В Северозападна България мъжки групи - калушари или русалци - изпълнявали обреден лечебен танц с тояги и билки, играейки до транс, за да излекуват поразените от самодивите. Близкият румънски обичай Căluș е вписан от ЮНЕСКО като нематериално културно наследство.

Защо самодивите са важни и днес

Самодивите са един от малкото европейски митове, в които женското не е нито светица, нито жертва. Свободни, опасни, щедри, непредсказуеми - и без нужда от ничие позволение. Може би затова никога не са напускали българските песни, имената на местата, приказките и днешното изкуство.

И затова бяха първият дизайн в колекцията ни PROJECT // CULTURE: стари балкански митове, изведени от приказките в ежедневното облекло.

Носи мита

Нашата тениска „Самодива“ съчетава ръчно изписаното „САМОДИВА“ със седем танцуващи самодиви - хорото, от което никой не се връща. Отпечатва се при поръчка близо до теб и се доставя по целия свят.

Следваща в колекцията: Ламя - змеевидната пазителка на водите.

Често задавани въпроси

Какво е самодива?

Женски горски дух от българския и балканския фолклор - красива, свободна и опасна, живее в планините, пази изворите и билките и играе хоро нощем по поляните.

Самодивата, вилата и русалката едно и също ли са?

Близки роднини са. Самовила е друго българско име за същото същество. Сръбско-хърватската вила е много близка, а източнославянската русалка е по-свързана с водата и с мъртвите.

Добри или зли са самодивите?

Нито едното. Могат да лекуват, да помагат на юнаци и да възнаграждават уважението, но наказват всеки, който наруши хорото, изворите или свободата им.

Как се произнася „самодива“?

СА-мо-ди-ва, с ударение на първата сричка.